(намира се в Китен в станцията на ЦСК)
Древно селище, разположено на едноименния полуостров Урдовиза, на територията на днешен Китен. Археологически изследвания датират селището към ранната Бронзова епоха (ок. 300 г. пр. Хр.). За съжаление, голяма част от древните останки днес се намират под вода, което прави проучванията изключително трудни.
Съществува от времето на Троянската война 12 в.пр.н.е. Доказано е , че тук е имало пристанище, както през античността, така и през средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина и военноморска база. То е старо тракийско селище, което намира потвърждение в изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика /главно фрагменти от амфори/ и фрагменти от червенофирнисови римски съдове открити в двата залива около полуострова. Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м. и широк от 60 до 80 м. като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15 м, което го прави непристъпен откъм морето. Братя Шкорпил са открили останките на крепостна стена, дълга 100 крачки, дебела 3 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан с примесени в него счупени керемиди. Стената била увенчана с две бойни кули. Пред нея бил изкопан дълбок ров. Сега тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена Една от хипотезите е, че това е последното блокирано пристанище, изнасяло провизии за Троя, което довело до падането ѝ. При разкопките на крепостната стена на Урдовиза, която е една от най – запазените крепостни стени по черноморието, са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, огнище, както и ясно очертана врата. Според едно старинно предание, записано от братя Шкорпил, южно от Урдовиза бил прекаран през залива каменен зид до отсрещния нос, който запазвал пристанището от бурите. Корабите влизали през отвор, който се препречвал от желязна верига.
Укрепеният град, обаче, е много по стар от крепостните стени. За това свидетелства дори името му. Според българските езиковеди акад. В. Бешевлиев и Д. Дечев то спада към най-стария пласт древнотракийски топоними с корен на „виза”, което означавало „град”. През 513 г. пр. Хр. персийският цар Дарий, изградил база на персийския флот при грандиозния поход срещу скитите в днешна южна Украйна.
След дълги векове на липса на сведения през ХІІ-ХІV век градът изведнъж се появява на всички италиански морски карти, като важно търговско българско пристанище. През 1352 г. градът платил при една война с Генуа 10 000 златни перпера, за да не бъде атакуван и разрушен от внезапно появила се в Черно море генуезка ескадра.
